Отговор
Нито чувам нещо в мрака, нито виждам.
Глух и сляп.
За какво живея още?
За едно парченце хляб?
Покрай мене няма никой
в пощръклялата тълпа
И у мене няма никой.
Даже споменът заспа.
Гадно ми е. Чак отвътре!
Сякаш мръсен сняг вали.
Нито нещо ме тревожи.
Нито нещо ме боли.
Стигнал ли съм вече края,
щом нататък няма мост?
И ме впримчва оня вечен
Хамлетов въпрос.
А си мисля и си вярвам,
че и отговора знам!
Но не мога, нямам право
избор да направя сам.
Някак и оттук нататък
трябва да се продължи -
ако ще да се изправя
пред лавина от лъжи!
Та дори и сам в тълпата.
Като някой таласъм.
Със един живот наяве
и с един живот насън.
© Чавдар Тепешанов All rights reserved.
