MOJSEI (Валери Рибаров) MOJSEI (Валери Рибаров)
1 397
Dec 25, 2006, 9:56 AM

Отговорност

  Poetry
890 0 20


 

Някой трябва да го каже,

но трябва да има

и кой да го чуе,

а като го чуе

и да го разбере

и не само това,

а да направи

всичко необходимо,

за да се създаде като обичащ,

а не като жертва на любовта…

Затова аз го казвам:

любовта е способност,

макар че се дава

и наготово

като природна сила,

която все още мнозина

експлоатират слепешката

като сладко удоволствие

в капана

на болката.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • MOJSEI (Валери Рибаров)
    MOJSEI (Валери Рибаров)
    Честита Коледа, Никол!
    Самата ти поява вече е празник!
    Поздрав!

    Р.С. - И повече да не правиш такива дълги отсъствия!?
  • filantrop (Николинка Станчева)
    filantrop (Николинка Станчева)
    Честит празник,Вал!
  • MOJSEI (Валери Рибаров)
    MOJSEI (Валери Рибаров)
    Честита Коледа, Анета!
    Патосът в модалността на съженията ти ясно се откроява.
    Поздрав!
  • Етчи (Анета Саманлиева)
    Етчи (Анета Саманлиева)
    Кажи го силно, с ясен глас
    тогава думите ще се разберат.
    Обич за да се роди във нас
    трябва чувства да се споделят.
    Несподелено щом остане чувство
    виси във въздуха, болезнено тежи.
    Любовта е отговорност и изкуство
    но щом е с искренност, не в лъжи.

    Поздрав за стиха Валери.

  • MOJSEI (Валери Рибаров)
    MOJSEI (Валери Рибаров)
    Честита Коледа, Дидислава!
    Лекомислено и мълчаливо приемам коментара ти, щом това ще те зарадва!
    Поздрав!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0