Отиде си лятото толкова морно,
подписа се леко на жълти листа,
сред спомени ярки, дъхави, знойни,
изпрати с жарта си стотици ята.
Накрая венеца си златен положи
в презрелите пазви на есента,
загърна си плаща и махна дъждовно,
посипа със кестени свойта следа.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up