Отидох там
Отидох там. По-близо до кея.
Наех хотел до морската градина.
През прозореца ще наблюдавам нея.
Дух, жена и страст, спомени без име.
Задуха и не заваля.
Морето бе донякъде спокойно.
У мене плисна някаква вълна
и после в бара всичко беше тройно.
Тройно ми се върнаха годините.
И тройна беше горестта.
Зарадвах се, че няма я в градините
на крайбрежната роса.
Беше рано, много ранно
да стане пролетно, а тук –
храсти цъфнали и странно:
от север семената стават южни.
Аз бях веднъж с проститутка долу,
хубаво, добро и мургаво момиче.
Направихме го бързо, даже строго,
Наблизо имаше полиция.
Не успя да те замести
Тази хубава и страстна мургавелка.
Дойдох за теб. А вместо...
Седнах върху общата ни с нея пейка.
Не беше нужно да го правя.
Уж беше само за парите.
Пияни бяхме
И тя притискаше с ръцете ми гърдите си...
А тук сега е твърде подредено.
Поне да бях видял делфин или пък фас.
Дойдох за теб и стана ми студено.
Гларусите вият гладно. Нас ли казах? Нас?
От мен излезе бавно, като махмурлук –
спокойно, делово, без хапче:
„Върнах се при теб...“ При теб ли?
Морето пясъка облизва алчно.
Край морето ще го видите,
увиснал като вейка -
в дънера на своя ореол:
да люби иска мургавелка,
възседнал болката
на инвалидния си стол.
© Владимир Георгиев All rights reserved. ✍️ No AI Used
