... отива ми да съм лоша
… отива ми да съм лоша*
Вси светии.
Маскират се всички.
Ежедневни лица.
Срещу дребни парички
тикви дълбаят.
В средата им свещ.
Хвърля призрачна сянка.
Има(м) в окото си
прясно откъсната сламка.
Мисля си за беля.
От бонбони
дойде ми до гуша.
Пък и дълго
изобщо не слушах.
Себе си. Теб.
Все за тях.
За проклетите
хорски (д)ушички
ронех нашия хляб
и раздавах
вълшебство на всички.
Позамръзна
всичкият ми живот.
Няма жега.
Само лъжа и измами.
Мързеливците
искат и чакат
някой друг да ги храни.
За добро или зло
взех закъсняла поука.
Не отглеждам боклук!
Баста! Лоша съм.
С карнавала до тук!
* подарено
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Точно за него си мислех преди да прочета коментара ти. Явно, тази вечер, е време да надникна в книжката която ми подари.
