Dec 17, 2010, 6:33 PM

Отива си...

  Poetry » Love
1.3K 0 1

Отива си последната вечер на май 

и с нея отиваш си и Ти.

 Не знам дали ще те видя

някъде отново през май!

 

Отива си топлата вечер,

догаря последно свещта,

раздялата – тя не прощава,

затова догаря последно и тя.

 

Отидоха си и мечтите мои,

отидоха си и вещите твои,

остана ми само свещта - недогоряла...

ПОСЛЕДНО В НОЩТА!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлана Талева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...