Jun 2, 2006, 12:17 PM

Отивай си 

  Poetry
899 0 5

Отивай си, не искам да докосвам
с  устните си каменна студенина
на статуя, изваяна от илюзии
и восък, разтопен от лъжлива пустота...

Не искам в себе си да виждам нечия заместница,
потънала отдавна с покварената си душа
на изповедница – глуха, сляпа за обичта
подтискана ,потъваща дълбоко в мрачното съзнание...

Отивай си, не искам да усещам
с ръцете си студената целувка на леда.
Не искам да гледам и очите ти,
красиви и безумни, пълни с празнота.

Не искам да усещам допира
на симулирана от теб игра
на думи, скроени уж от самота,
подтискаща на пламъка страстта...

Отивай си, не искам да съм другата,
скрита в сенките черни - на тъмнина,
опитваща се да топли винаги сърцето ти,
но неразбрала има ли го там в гръдта?

Не искам да се чувствам сякаш, че крада
за себе си  от теб моментите на вечността,
запазени в лентата на кадъра ти,
поразмазан от собствения фотоапарат...

Отивай си или оставай, ала истински:
омръзна ми от този безкраен маскарад.
Ако ме искаш истинска – обичай ме,
но мен, не грешницата на нощта...

© Виктория Минева All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Да, незавършено е, когато го писах, всичко между мен и този човек бе незавършено и все още е...Чакам развръзката, тогава ще го оправя.
  • стои някак незавършено. каква е историята!?
  • Браво Вики!"Отивай си или оставай, ала истински:
    омръзна ми от този безкраен маскарад.
    Ако ме искаш истинска – обичай ме,
    но мен, не грешницата на нощта..."


  • Благодаря мила! Имам какво да пипна още ми се струва, но това ми е любимото мое стихотворение. Време за малко егоизъм
  • Силно е, Вики! Харесва ми!
Random works
: ??:??