Отивай си, тъга
Отивай си, тъга
Пролетта със своя чар пристига,
с разцъфнали дървета и цветя
и започва бавно да изтиква
насъбраната в мен тъга.
Душата си с пролет ще обвия,
със зелени клонки и цветя,
от аромата им ще пия,
ще вплитам клони от върба.
В сърцето си оазис ще направя
от чиста бликаща вода,
с цъфнали от пролет клони
жив плет ще изградя.
Да видим злото що ще стори,
щом в мен е живата вода.
Плета от пролет няма да събори,
назад, отивай си тъга.
© Лилия Нейкова All rights reserved.
Прегръдки!
