Oct 2, 2008, 8:40 PM

Отиваш си

  Poetry » Love
951 0 0
Тихо и бавно смрачава се навън,
а аз копнея да те видя в моя сън,
поне с малко чувство там да ме целунеш
и със твое желание ти да ме прегърнеш.
Усещам, че се отдалечаваш вече ти
и не виждаш тъгата в моите очи.
Спри се - погледни
какво ми причиняваш ти.
Обичай ме, не ме мрази,
а в сърцето погледни -
то плаче от твоето безразличие,
изчезна вече и капката приличие.
Какво ти причинявам ми кажи,
че искаш да потулиш всичките мечти.
Искам да се върнеш такъв, какъвто бе преди
и да продължаваме да достигаме своите мечти.
Но май трябва да забравя за това,
поне се сбъдна една моя мечта...!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...