Отклон
Усетих, че омразата я има — така реална е и любовта.
Усетих, как отровата и сива, се влачи над сериозността…
Усетих я… със всичко в нея – как иска да убива, всеки ден!
Но не да победи, а да отнема… От силата…!
От радостта… От теб… От мен…
Тогава казах и в очите: – Ела, за мен ли си дошла…!?
Но аз, не ще ти дам насита, ни удовлетворение ще имаш…
– Чуй това…!
Ще вдигна светлина над щика – и тъмното ще пробода...!
Ще вдигна правдата в часа на пика и във прахта ще те сваля.
Ще ги развея, като знаме – на словото и на мира.
Ще туря истина над всичко – така и... ще те победя.
© Аспарух Любенов All rights reserved.
