Откога ли чакаш зъзнеща в снега,
откога душата плаче тихо в мрака?
Само вятър леден, в свойта пелена
те обвива – пак разбунил тишината.
И защото мен ме нямаше – проклет,
да, такъв да съм, дорде съм на земята.
Не за завист е … душата на поет,
щом е вечно клета и неосъзната!
Ала ти си вън – обръгнала в студа,
аз, нехаещ – все сред световете плувам.
Не, не ме очаквай, моята съдба
е жигосана – и пукнат грош не струва!
© Данаил Таков All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
