Отколе сенките вървят след нас
Отколе сенките вървят
след нас. Дървета
във земята клисава.
И ще полегнем заедно
в незнаен ден и час.
Препитват ни отгоре
и по мярка ни орисват.
Затуй е нужна синева.
Това си пея и това си зная.
И вдишвам въздуха
самичка и една,
зиморничаво в рая и във ада.
И случва се на дневна светлина
да ослепяват от копнеж очите.
Дали е съмнало или е нощ
кой носи нежност в излишък
да го питам?
Освен по пулса на сърцето
да узная,
високото и ниското в мен.
Смирено като грешница
да се покая -
преди очи да склопи моят ден.
© Христина Комаревска All rights reserved.
