Не ми стига да знаeш, че мисля за теб.
Не ми стига в съня ми да идваш.
Тази обич от липсите само расте
и се чудя как още е жива.
Аз чертая пътека към теб всеки ден
и това ми е вече потребност.
Не ми стига да знам, че от мен си пленен
и от моята обич – обсебен.
Долети, открани ме от тази съдба
или пътища нови откривай.
Любовта не е даденост – тя е борба.
Може би и на нас ни отива.
© Елица Ангелова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
