Откривай се
- на забравените приятелства -
Откривай се - отново - до самата смърт
в това,
което същото не Е...
Все нявга, някой ще докосне
някое сърце -
със своето...
Като за първи и последен път...
Откривай се -
дори във този свят,
с открития и многости обръгнал...
Онзи, който стори ти добро -
по благодат,
няма да поиска нищо...
просто -
ще си тръгне...
Него няма
да преследват
фотографи със светкавици...
Едва ли някой друг -
за доблестта му ще узнае?
И паметта ти сънена
тъй дълго ще нехае.
Но в миг на съд
за него
ти ще вдигнеш
своята наздравица...
Ти просто...
ще си спомниш,
ще
заплачеш...
Както орел вторачен -
сграбчил беззащитна плячка...
след Невъзможно изсвистяване на гуми - и
жесток завой...
и...
ето го -
на жив каданс -
самият той -
изтръгва те -
преди
човешката суетност
да те смачка...
© Кирил Бачев All rights reserved.
