Откровение
На другите в очите се променям,
задъхани годините - летят.
Какво жестоко, тъжно откровение -
ехо, без следи по грапавия път.
Часовете гонят мойте мисли,
разгневена душата крещи,
животът - изтича между пръстите,
в песъчинки времето държи.
Ударила с юмрук върху стената,
часовникът да стресна - да замълчи,
умолявам декемврийския вятър -
стрелките му да заснежи...
Тече животът – мелодия безкрайна
опитвам се да уловя,
струната на дълбоката ù тайна,
с която победила е смъртта...
Сърцето ми е все така горещо,
огнище от жарта на топли дни,
старостта – маската на вещица,
под нея нищо не ще се промени.
© Миночка Митева All rights reserved.
Поздрави сърдечни ти изпращам 
