M1234567891 (Миночка Митева) M1234567891 (Миночка Митева)
69 527
Nov 8, 2011, 12:51 PM

Откровение

  Poetry
623 0 12

На другите в очите се променям,

задъхани  годините - летят.

Какво жестоко, тъжно  откровение -

ехо, без следи по грапавия път.

 

Часовете гонят мойте мисли,

разгневена душата  крещи,

животът - изтича  между пръстите,

в песъчинки времето държи.

 

Ударила с юмрук върху стената,

часовникът да стресна - да замълчи,

умолявам  декемврийския вятър -

стрелките му да заснежи...

 

Тече животът – мелодия безкрайна

опитвам се да уловя,

струната на дълбоката ù тайна,

с която победила   е смъртта...

 

Сърцето ми е все така горещо,

огнище от жарта на топли дни,

старостта – маската  на вещица,

под нея нищо не ще се промени.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миночка Митева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0