На другите в очите се променям,
задъхани годините - летят.
Какво жестоко, тъжно откровение -
ехо, без следи по грапавия път.
Часовете гонят мойте мисли,
разгневена душата крещи,
животът - изтича между пръстите,
в песъчинки времето държи.
Ударила с юмрук върху стената,
часовникът да стресна - да замълчи,
умолявам декемврийския вятър -
стрелките му да заснежи... ...