След всяко едно “Обичам те” -
не усещах земята под себе си.
А вървях все към теб...
и си казвах отново:”Вричам се!”
А ти към мен ли вървеше?
По пътят къде се разминахме?
Може би, те два са били?
Но те чувах аз как ме зовеше.
А вятърът твоят глас ли довяваше,
или всичко, било е просто сън?
Колкото и красив, толкова и болезнен.
И как винаги да си в него успяваше? ...