Откровение
След всяко едно “Обичам те” -
не усещах земята под себе си.
А вървях все към теб...
и си казвах отново:”Вричам се!”
А ти към мен ли вървеше?
По пътят къде се разминахме?
Може би, те два са били?
Но те чувах аз как ме зовеше.
А вятърът твоят глас ли довяваше,
или всичко, било е просто сън?
Колкото и красив, толкова и болезнен.
И как винаги да си в него успяваше?
Разпилявах се - това съм аз,
но оставаше още много в мене.
Никога не давах малко, давах всичко!
И не търсих нищо във аванс.
И плаках тихо и на глас се смях,
не исках да ме виждат тъжна
и пазех в тайна моята тъга.
Но не и любовта - да я скрия не успях!
И борих се, използвах нежността,
умирах, но във чудесата вярвах,
лекувах си душата наранена -
нали и тя ще бъде там... във вечността!
© Людмила Нилсън All rights reserved.
