Feb 24, 2007, 10:18 PM

откровение

  Poetry
824 0 0
Дишам дълбоко обляна в сълзи,
в спомени от всички изминали дни.
Любовта бе прекрасна,силна и ужасна.
Ако някога изобщо си изпитвал обич към мен,
явно вече е излетяла,а наи силните чувства и обич към теб,
долитат с всеки изминал ден,час,минута,
но ти си тръгваш след наистина броени дни,часове...минути....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жанет All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...