Откровено
"Лудите на стадиона"*
много даже са си в ред,
музите си щури гонят
и без стартов пистолет.
Шапката си с крокодила,
гордо носи, ей я там,
дружката ми и е мила,
а и не е. Както знам.
Стадионът, леле майко,
бръмка, сякаш цял пчелин,
някой там написал хайку,
фенове – като един.
На напечената писта,
в жарък, като ада ден,
водя откачалки триста,
те не слушат даже мен.
Тааа, каквито сме – такива,
след деветия завой,
лудостта си ни отива,
не е важно кой е кой...
За три дни е всяка драма,
веселбите ни – по пет,
по- голямо чудо няма,
от творец и от поет!
-----------------------------------------------------------------------
* - "Лудите на стадиона" - Френски филм.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
