Откъде - накъде и от ляво надясно
само вятър фучи и акорди разтяга...
Не остана кьоше, нито читаво място,
без пробито небе. Топлината избяга.
Под качулка и фес, свит дълбоко в яката
глас за обич и гняв, дъх за плач и усмивка...
Ситни стъпки редиш, а замръзва водата...
Колко жажда сега! Но със нея се свиква.
Откъде - накъде? Гледам всичко е вятър.
Ще отвее и зима, и тебе, и мене.
Ще изгрява от изток, ще залязва на запад,
а поезии и прози ще са в минало време.