Jan 17, 2019, 11:32 AM

Откъде - накъде?

  Poetry » Other
593 6 4

Откъде - накъде и от ляво надясно
само вятър фучи и акорди разтяга...
Не остана кьоше, нито читаво място,
без пробито небе. Топлината избяга.
Под качулка и фес, свит дълбоко в яката
глас за обич и гняв, дъх за плач и усмивка...
Ситни стъпки редиш, а замръзва водата...
Колко жажда сега! Но със нея се свиква. 
Откъде - накъде? Гледам всичко е вятър.
Ще отвее и зима, и тебе, и мене.
Ще изгрява от изток, ще залязва на запад,
а поезии и прози ще са в минало време.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Вие сте публика, която заслужава по-светли стихове! В този ми период позитивизмът е утопия Хубав ден да имате!
  • Поздравления, Райна!
    Откъде - накъде? Гледам всичко е вятър.
    Ще отвее и зима, и тебе, и мене.
    Ще изгрява от изток, ще залязва на запад,
    а поезии и прози ще са в минало време.
    !!!
  • Всичко е преходно,но написаното остава,като точица,мъждукаща в безкрая.
  • Какъв е смисълът, ако всичко преминава, а аз не оставам? Да бъдем като Сена на Аполинер от "Под моста Мирабо". На такива мисли ме наведе чудесният ти кратък, но въздействащ стих, Райна. Аплаузи!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...