Откъм гърба
Изправя чéло гордостта без звук и
на злобата не плаща скверна дан.
Обръгнала на абордажни куки,
душата – гълъб в Божията длан,
полита след бленувани химери,
а кал и завист – в ниското са те.
Земята – обещана ще намери,
маслиновите клонки ще сплете,
за да отчупи залче от дъгата
и да нахрани всички – с чудеса.
На воля вийте! Кръпките в крилата
и смъртоносни раните не са.
Напук на всичко, виждам ярко свети,
маяк на хоризонта, на ръба.
Една последна "милост" окажете
пукнете се от злост! Откъм гърба...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
