Отлитане
Далечен път притегля птичките.
Под ясното небе с разперени крила,
гнездо оставили, те следват звуците,
пресичат необята , с устрем към брега.
А есента остава топла да се стича,
по клонки, по листенца, по треви.
Промушен лъч във стихове наднича,
със нежна ласка тихичко звъни.
За любовта оковите са неприсъщи,
стремежът ѝ е да отглежда песента
на птичките. Тя топло ги прегръща,
подготвени за полет отлитат в утринта.
Спокойна, топла есента се стича,
по клонки, по листенца по треви.
Когато любовта докрай обича,
тя с полета на птичките ще полети.
© Мария All rights reserved.
