За глътка въздух те помолих,
а ти ми прати самота.
И лошо ли сега ти сторих,
че тъй постъпи? Срамота!
Оставяш ми самó сърцето,
за да се пита то безкрай:
защо ти падна днес пердето
и срина земния ни Рай?
© Никола Апостолов All rights reserved.
Радвам се, че харесвате! Хубава вечер!