Отново съм пленен от твоя свят.
Сърцето ми - отново там е спряло,
а чувствата ми - все към теб летят
и с твойте чувства искат да са цяло.
Отново в тях е старата вина,
опитваща се с думи да открие
градините на твоята душа
и в цъфналата нежност да се скрие.
Отново да събуди вечността
и с огъня на влюбеното време
да разгори пожара на страстта
и сънищата общи да превземе...
© Чавдар All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
