Отново
Ще вляза във среднощните воали
и в тихата ти болка - изведнъж,
и с мислите си - пак ще те погаля,
ще се превърна от мечта във мъж...
... на който ти ще шепнеш нежни думи
и в топлата душа на вятър тих
отново в теб и в огъня ще лумне
една любов, родена в плачещ стих.
И в сънищата няма да нагарчат
капризите на миналото пак,
превърнати във сълзи на глухарче,
ще стигнат до молитвите ни чак.
В очите ти са бездните сияйни,
в които виждам други небеса,
те сякаш за живота нямат тайни,
но знам, все още вярват... в чудеса...
© Чавдар All rights reserved.
