Отново
В мен трепти отново лудост!
Лудост проклета!
Отново правя висша глупост!
В мен отново тлее буен огън!
Огън отровен!
Отново в мен пробуждаш спомен!
В мен отново няма мисли!
Извя ги вятърът!
Отново аз изпитвам чувства висши!
Горят, горят, изгарят ме цялата!
Проклета работа!
Обзеха ме отново, но този път омразата!
Кремена Кънчева Кънчева 18год.
30.11.2005г.
© Д-р Кремена Кънчева All rights reserved.
Но си го харесвам и затова го публикувахМного се радвам,че някой харесва стиховете ми!За мен това означава много! 
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
