отново
Чувствам, всеки ден и е все същото,
няма промяна никаква.
Дишам и ми е скучно
опитвам всичко за да променя това.
Наранявам себе си за да видя дали изпитвам болка още,
проверявам каква е кръвта ми
Чувствам се така всеки ден,
оставам сам в тъмнината.
Ето отново поемам на път,
Отново и отново аз се опитвам да променя всичко.
Толкова много хора около мен,
а аз се чувствам сякаш съм сам.
Прикован в тежки окови до стената почти,
Искам да си отиде,
това чувство на прозрачност.
Ти дори не се и опитваш,
вече си се примирил с това безразличие.
То се е вкопчило в тебе като сянка,
тя те преследва и ти не предприемаш нищо.
Ето отново се опитвам да сложа край,
дали ще успея сега,
имам на своя страна острие.
Проливам кръвта си отново и отново.
Все същото но различно,
този път е различно.
Сега ще се промени,
скуката е отчайваща.
Променя се но не зная накъде,
отивам по дяволите.
Толкова много неща които искам,
толкова много думи които трябва да кажа,
давам най-доброто от себе си... но защо ?
Отново и отново... пак и пак...
Само въпроси в главата ми,
Защо... как... къде...
© Сириус Блек All rights reserved.
