Отново дъжд
Отново дъжд... И в тъмното възкръсва
усещане за друг такъв порой.
Да се завърнем в онзи ден е късно -
след толкова години на застой.
След толкова години равнодушни,
превърнали дъжда в природен факт,
а вятърът - в един поток въздушен,
навял листа пред сивия ми праг.
Днес пак вали. Но капките танцуват,
обагрени от звездна светлина.
Ловя ги в шепи и им се любувам -
сълзи са те на старата луна.
Те парят под дъждовните ми пръсти,
оставят по ръцете ми следа...
И не цветя, звезди за тебе късам
и искам да ти подаря една.
Да се превърне танцът ни в магия,
земята да звъни от топъл дъжд.
А в центъра на нощната стихия
да бъдем двамата. Жена и мъж.
© Бианка Габровска All rights reserved.
