пенелопе (Станислава Дайлянова)
23 35
Jun 12, 2010, 8:53 AM

Отново жива 

  Poetry » White poetry
707 0 1
Опънала се е болката
открай до край в мен
като змия на припек.
В нея потъват очите ми -
прежурени от пламък цветя.
В нея препускат ръцете ми -
подплашени морни сърни.
В нея усещам устните си -
пустини, нажежени до бяло.
На клада нощта разпъва
сърцето ми - грешна светица.
Душата ми, млада нестинарка, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава Дайлянова All rights reserved.

Random works
: ??:??