Отново сама

Jun 14, 2007, 9:23 AM

Poetry

1171 0 2

Ето, вечер е пак и на вън е тъмнина.
Пред телевизора стоя отново сама,
мисля за теб и си мечтая
на този ад да дойде края,
да спра да се тармозя с думите "прости ми"
и да забравя очите ти красиви.

Знам, за раздялата ни съм виновна аз:
изневерих ти и дори не си признах.
Страдаше за мен, а аз си правех пас.
Но ето, вече ролите се размениха -
сега се моля да се върнеш при мен,
но, уви! Страдам аз ден след ден.
На колене ти падам с думите: "Върни се!",
а ти ме гледаш жално сякаш казваш: "За Бога, погледни се!".

Самата аз не мога да си простя,
та едва ли ти ще направиш това.
Разкайвам се за грешката си с цялото си сърце,
мечтая отново да ми подадеш ръце,
но сякаш ти не виждаш това
и продължавам да стоя сама,
а омразата ти вече е твърде голяма
и от този ад май изход няма.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Рико (Христо БЕЗМЪЛВЕН)

2007-06-14T13:33:57+03:00

Хубави, откровени стихове! Поздравления!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-06-14T11:08:29+03:00

Понякога е по-добре да си сам! В твоя случай сега самотата даже е желателна! Не тъгувай дълго!