Да съм щастлива ли? Не, аз не мога...
Угасва в сърцето ми буйният огън,
точно, когато намеря радостта.
Идва буря и отново падам в пропастта...

В миг всички надежди ме изоставят.
Димът с огънят бавно изгаря.
Огънят в сърцето ми, който за теб само гори.
Днес следа от усмивка няма, само сълзи...

Дори сълзите ми вече пресъхнаха.
Днес отново съм сама и преживявам сблъсъка,
който животът ми предоставя
и притисната между две стени ме оставя.

Стените раменете ми притискат.
Да избягам не мога. Ах, колко искам...
Разпалва се в мен огънят от самотата.
Димът изпепелява ми душата...