Ето, нощта пристига,
весело деня изпраща
и той да си почива!
Тя ще ни прикрива
пак на нашето старо място
очите си да зърнем!
Там, зад познатия мълчалив ъгъл,
под глухата луна,
до слабо светещата лампа
нежно да прошепна:
"Добре дошъл отново в съня ми!"
и силно да извикам:
"Остани завинаги!"
А после,
завърне ли се денят,
отново с нощта да те изпратя!
© ВБТ All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
