Dec 4, 2020, 8:51 AM

Отолити

  Poetry
869 2 3

Твърде дълго ли спах?
Или кратко бях будна?
Не видях онзи паяк
как оплете си лудост
и във мрежи те впримчи.
Твърде дълго ли бях
със наочници, с клинци
във очите забити
и със тапи за думи? 
Твърде дълго от спазми
отолитите глумни
тълкования пращаха
към стеснения мозък.
Твърде дълго отлагах
попрезрели въпроси
и напразно очаквах
да се случиш желано.
Твърде дълго болях,
а е толкова рано...
                             (за прощаване).

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

  • И на мен ми хареса!
  • Човек в крайна сметка трябва да направи своя избор. След всеки избор всичко няма същото значение. Двойнственият живот е като наркотик – колкото по-бавно вземеш решение, толкова по-силен е абстинентният синдром. И въпреки това повечето хора обичат своите пристрастявания, а последният им стадий са вечните мъки. Не отлагай твърде дълго... Припознах се донякъде в лирическата... Благодаря за размислите, към които ме подтикна.
  • Много е хубаво!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...