Отпива те
В очите ти все повече потъва,
небесно - сини, галещо море.
Повярвала им, без да се страхува
се гмурка страстно с думичките две.
Не мисли, не мечтае, просто вдишва
от всеки миг дарена простота,
във дланите ти мъжки е кошута,
по бреговете ти дошла сама.
Отпива те. Но все остава жадна,
така е ненаситна любовта,
уж скрила се, а делникът откраднат
някак ненадейно полудя.
И лумнаха огньове нестинарски,
въглени зажариха нощта.
В краката сринаха се дрехи, маски.
"Обичам те!" - телата ви събра.
© Таня Мезева All rights reserved.
