Отражения
1.
Как живеят тези страхове?
Прииждат в мрака и те давят...
Сънуваш как те носят ветрове.
Един остров любовно изоставен.
И няма никъде ни вест, ни кост!
На какво разчиташ още, и още?!
Живот, останал без път и мост.
Живот, живян в сънища нощни.
Огледало в тази дяволска гмеж.
И тишината да ти е постеля...
Утрото е посребрено от скреж.
Слънцето плете нишки от къделя.
И си още нереален, както и жив...
Учуден от поредната измама.
Светът е още дяволски красив!
Светът е нереална драма.
2.
Понякога умират твърде млади
нашите необуздани мечти...
Душите ни жадуват серенади.
И с любовта се сливаме...Почти
Но ти си някъде. Потъва в залез
изгрялата мечта,почти до мен!
Душата на любовта се запалва,
когато лунен лъч в нас е отразен...
И се повтаря древното начало:
твоят лик рисува нов фрагмент...
Или сме тихо двойно огледало?
И всеки образ е взаимно споделен.
© Стойчо Станев All rights reserved.
