31.05.2022 г., 15:40 ч.

Отражения 

  Поезия » Пейзажна
374 9 12

1.

Как живеят тези страхове?

Прииждат в мрака и те давят...

Сънуваш как  те носят ветрове. 

Един остров любовно изоставен.

 

И няма никъде ни вест, ни кост!

На какво разчиташ още, и още?!

Живот, останал без път и мост. 

Живот, живян в сънища нощни. 

 

Огледало в тази дяволска гмеж. 

И тишината да ти е постеля...

Утрото е посребрено от скреж. 

Слънцето плете нишки от къделя.

 

И си още нереален, както и жив...

Учуден от поредната измама.

Светът е още дяволски красив!

Светът е нереална драма. 

 

2.

Понякога умират твърде млади 

нашите необуздани мечти...

Душите ни жадуват серенади.

И с любовта се сливаме...Почти 

 

Но ти си някъде. Потъва в залез 

изгрялата мечта,почти до мен!

Душата на любовта се запалва, 

когато лунен лъч в нас е отразен...

 

И се повтаря древното начало: 

твоят лик рисува нов фрагмент...

Или сме тихо двойно огледало?

​​​​​​​И всеки образ е взаимно споделен.

 

 

 

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за коментара и оценката, Таня!
  • Хубав стих!
    Харесва ми!
  • Благодаря за коментара и оценката, Ивита!
    Приеми моите сърдечни поздрави!
  • „Светът е още дяволски красив!
    Светът е нереална драма. ”
    Поете! Много теми за размисъл има в това стихотворение.
    Благодаря за удоволствието да прочета и коментирам!
    С поздрав!
  • Благодаря за пространния анализ и Любими, Младен!
    Благодаря ви за Любими,МиГ-31 и Иван, както и за коментара!
  • Хубав стих. Размисли за живота и любовта! Поздравления!
  • "Душата на любовта се запалва,
    когато лунен лъч в нас е отразен...
    ...
    Или сме тихо двойно огледало?
    ​​​И всеки образ е взаимно споделен."

    Неочаквано и затова много красиво...!

    "Сънуваш как те носят ветрове.
    Един остров любовно изоставен.
    ...
    Светът е още дяволски красив!
    Светът е нереална драма."

    Сентенциално точно, обобщаващо и завладяващо!
    Поздравление, Стойчо!
  • Благодаря за коментарите и оценките,Миночка, Георги, Пепи и Антоанета!
    Приемете моите сърдечни поздрави!
  • "И се повтаря древното начало:
    твоят лик рисува нов фрагмент...
    Или сме тихо двойно огледало?
    ​​​​​​И всеки образ е взаимно споделен"
    Много хубави размисли - за любовта, за живота!
  • След двата коментара преди мен само ще кажа
    - Браво!
  • Наистина философско. Дава идеи - за мислене.
  • Стойчо, имам удоволствието първа да го прочета и да му се насладя, наистина пишеш много точно и чувствено, създаваш топлина, за сетивата! Поздравявам те!
Предложения
: ??:??