Oct 21, 2010, 2:33 PM

Отразена светлина

  Poetry » Love
690 1 0

Отразена светлина

 

 

Светлината, бликаща в очите ти,

бе моят огън, отразен във теб.

Отразена в огледало топлина...

Аз търсех теб, а виждах себе си...

 

 

Отразен изгарящ ме отблясък,

крещящ неистово в душата -

жигосал хиляди въпроси...

Какво за тебе бях – любима или... нищо?!?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дияна Райкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...