Feb 11, 2006, 1:24 PM

ОТРЕКОХ СЕ

  Poetry
1.3K 0 15
              Отрекох се


Отричам се от онзи светъл блян,
горящ в душата ми като кандило.
Отричам се от думата 'любов',
написана в сърцето с кръв,а не с мастило!

Отричам се от хилядите бляскави копнежи,
разпалващи фалшивата надежда в мен.
Отричам се от хорските брътвежи,
че слънце ще огрее моя ден!

Отричам се от близките миражи,
разкриващи ми чуден,нереален свят.
Отричам се и от мечтите - мои верни стражи,
които нощем над съня ми бдят!

Отричам се!От мен самата се отричам,
сърцето ми превръща се в гранит.
Отричам се и от желанието да обичам,
стремежът вече е убит...


19.10.2003г.



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Шутева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря! Благодаря на всички ви! Поздравчета от мен!
  • О мила невероятно е!!!Прегръдки от мен!!!(Нещо става с тая клавиатурара не ми слага препинателни знаци сори!(6)
  • Много тъжно...но е прекрасно и стана тртият ми фаворит
  • Много е силно, тъжно и красиво! Надявам се да си щастлива в живота занапред!!!/6/
  • Много хубаво!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...