Aug 7, 2007, 10:05 AM

Отровен дъжд

  Poetry
617 0 2
Дъжд! Отровен дъжд от срещи и раздели...
Водата приижда. Ти си отиваш.
Душите ни кръвожадно са се вплели
и всеки път сърцето ми разбиваш.

       Дъждовни прегръдки, дъждовни мечти,
       сълзите ми нека станат лед!
       "ОБИЧАМ ТЕ!" - небето крещи.
       Нека тази обич бъде за теб!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...