Nov 20, 2005, 11:38 PM

Отровена любов

  Poetry
1.1K 0 0
             Радвай се. Отрови ми сърцето,
             като змия го клъвна любовта ти.
             Заплете ме в мрежа от чувства
             и не мога от там да изляза.

             Събра в куфар старите спомени,
             замина с него в Рим или в Осака.
             На бит-пазар ще ги продаваш на безценица,
             а с тях нима и мене ще продаваш?

             Подай ми ръка. Любов ми е нужна,
             спаси ме в лабиринта от мисли и чувства.
             Сега и завинаги твоя ще бъда,
             като кошмарен сън ще те преследвам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрина Станчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...