Отшелникът на севера
Север е застигнал и очите ти.
Ледници се пръскат на кристали.
Късчетата студ пробождат дните ти.
Лягат рани, в ложе прокървяли.
Честност вплете някога в сърцето си
да откриеш щастието в Юга.
Кой ли в теб посоките изместил е
с истини, заквасени от Юда?
Днес си ти отлъчен. И простенва
обич, разпиляна по земята.
Зъзнеш сам в покоите студени,
палиш клечки, гаснещи в душата.
Но не чуваш звук на пламък... Димно
става от опърлени надежди.
В северен отшелник за взаимност
късчета кристал сълзи отглеждат.
© Цветето Б. All rights reserved.
