Отсрочка
Много красота видях в този кратък живот.
Песни с птиците пях; и зреех от дърво в плод.
Над тази зелена трева и в това синьо небе:
по пътя на висок превал-ти ли си или не бе?
Търсих те в жадуван рай, но си загадка за мен...
Който себе си опознай до край, търси бъден ден.
Много любов и мечти, срещи, раздели и смърт
животът не ми спести.Орех брулен с тих прът.
Така и не намерих тон със събитията днешни.
Нима моят камертон дочува посока грешна?!
Защо не намерих такт в една загатната посока?
Вместо радостен антракт, живея в няма отсрочка.
© Стойчо Станев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Красиво описание на живота, такъв какъвто е, с неговите възходи и падения! Поздрав и от мен, Стойчо!
-
Благодаря за коментара и оценката, Ники!
-
Чудесен стих, Стойчо!
Разкош!🍀🍀🍀 -
Благодаря за коментара и поздравите, Ана!
-
Хубави стихове,поздрави !
-
Благодаря за прочита и поздравите, Георги!
-
Съдба...
Поздравявам те. -
Благодаря за Любими, Асенчо!
-
Благодаря за Любими, Бела Ти!Благодаря за хубавите пожелания и оценка, Дани!Благодаря за оценката, Тони!Благодаря за коментара и оценката, Младен!
Междувременно,орехът започва да дава и зрее след десет години.И колкото повече го брулиш,повече дава!Мисля че има аналогия с творчеството! -
Много силен стих, кулминиращ във финала.
Но особено ме впечатли: "Орех брулен с тих прът."
Поздравление, Стойчо! -
Красив стих! И структурата с тези вътрешни рими!
Браво! -
Не винаги достигаме желаната хармония в живота, Стойчо, но си щастливец, вкусил от красотата му, от любовта и плодовете му, придал си му смисъл! Хубав стих си сътворил, поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Благодаря за Любими, Таня!