Отсрочка
Много красота видях в този кратък живот.
Песни с птиците пях; и зреех от дърво в плод.
Над тази зелена трева и в това синьо небе:
по пътя на висок превал-ти ли си или не бе?
Търсих те в жадуван рай, но си загадка за мен...
Който себе си опознай до край, търси бъден ден.
Много любов и мечти, срещи, раздели и смърт
животът не ми спести.Орех брулен с тих прът.
Така и не намерих тон със събитията днешни.
Нима моят камертон дочува посока грешна?!
Защо не намерих такт в една загатната посока?
Вместо радостен антракт, живея в няма отсрочка.
© Стойчо Станев All rights reserved.
