Отсякоха ти тишината...бялата
По стиха на vesi-lina (Веска Алексиева) - Отсякоха ми тишината…бялата
Отсякоха ти тишината...бялата.
За да чуят ударите на сърцето...
че е живо.
Плюеха те.
Наплютото...им се връщаше
като вино
да измие греховете им.
С пепел ти посипаха.
Жаравена.
Но ти не ослепя.
Прогледна.
И поръси бесните със сълзите
от извора,
оня първородния...
Покръсти ги. И даде на всеки
обич и вяра.
Пося зрънца от своята истина.
Със сълзите си ги поля.
Да се роди...
Човечност.
Тя е твоето име. Истинското.
Стихът е редактиран със съдействието на Веска Алексиева.
© Христо Костов All rights reserved.
