Отсъствие
в тясна прегръдка на среднощен сатен.
В акорди
на небесна соната обляна видях те.
Бях там,
в пълнолуние бяло облечена -
рисуваше мелодии,
в едно с утрото,
свалящо короната ти звездна.
Бях там
и с очите ти,
като вишни пияни.
Деляхме леглото между страст
и незараснали рани.
Но бях сам,
в нощите кратни на теб
и сълзите ти...
© Стоян Иванов All rights reserved.