Nov 2, 2025, 7:56 AM

Отвъд есента

  Poetry
631 12 23

Ще бъде нощ. Ще бъде от онези,
в които всяка дума ще е плач,
а вопълът на вълк ще хвърли мрежи
над тревните сълзи след млад косач.

И сигурно ще бъде ранна есен,
която има спомени за зной
със звук от пукота бодлив на кестен
и аромата лек на жълт шибой.

... и остри гриви мракът ще развява
и ще вилнеят южни ветрове,
а някой някъде ще се смирява
с надеждата, че скършени криле

не означават непременно слабост,
че вятърната мелница на Бог
сезонно, всъщност, и съвсем на сляпо
ще търси новия си Дон Кихот.

 

Жени Иванова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Jasmin All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

  • радвам се на отговора ти, да знаеш
  • Ти нали обеща да ми хванеш мечта
    и тревата да тича към мене,
    да ме носиш в сълза, а отвъд есента
    съм готова и Бог да ме вземе...
    Радвам се, че прочетох!
  • Благодаря ти, че спря при мен, Езерна : )
  • Разкошотия!
  • Доче, да се надяваме, че ще възкръсне у всеки от нас... Благодаря ти за това поетично допълнение, зарадва ме!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...