Отведи ме 

Отведи ме, когато се свечерява
и слънцето гасне с умора в деня,
прегърни ме, когато пак залязва
животът изцяло – подвластен на страха.

Отведи ме, мой ангел, от страховете –
ще дойда с теб в пречистите земи,
дори да бъдат жестоки ветровете, 
теб ще те нося без нищо да ме сломи.

Отведи ме, тук самотата ме убива,
когато нощем давя в сълзи съня, 
извира река, която се разлива, 
по бреговете изстрадали с деня...