Опитвах се преди да разгадая
с ума си скромен твоята магия.
И не очаквах аз, че ще открия
чрез тебе много повече от рая.
Как невъзможно е да опозная
света ти необятен само с тия
сегашни мои сетива. Обви я
душата ми душата ти в омая.
Отдавам се на висшата ти нежност,
на красотата ти, на любовта ти.
Ела и ме вземи! И към безбрежност
отведи ме с чудеса крилати.
Покажи ми нов живот извън
реалност тук и блянове, и сън.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
