Няма сила която ме заставя да спра
да обичам живота и да грея с усмивка.
В ръцете си стискам свойта съдба,
а тя е такава една издръжливка!
 

Много бури понесох, много дъжд ме валя.
Много кал съм почиствал, аз от пътя изброден.
Но съдбата е само моя съдба.
Събирам си само приятните спомени.
 

Много злоба съм срещал, много завист и срам,
не прекланях глава, а с усмивка разбивах
всяка гнусна и жалка човешка лъжа.
Уморен, но достоен всяка вечер заспивах.
 

Неусетно изляха се тия лета.
За къде си забързан, Животе любими?
Като остра секира е настръхнал света.
Да опитаме с теб, да го затъпиме?
 

Ще затъкна усмивка на свойто лице.
Лошотията само с доброта се преборва.
Отварям вратата на моето сърце,
нека влизат само достойните хора.