Безумно откровение е пътят ми -
на вятър пътя в есенна зора,
с окъпани в роса невинни стъпки
във тъмната зеница на нощта.
Самотно-тъжна песен е животът ми -
живот между мечтата и реалността -
със вплетени една във друга истини
в усмивката на утринта.
Измислена поема любовта ми е -
на плажа и морето любовта -
свенливо, магнетично откровение
отвъд пределите на вечността.
© Ирена Иванова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
