Jan 15, 2013, 1:48 PM

Отвъд Вратите на Смъртта

  Poetry » Love
919 0 0

Разскъсан между двата свята.
Моят свят.
Където всичко е наопаки.
Изпълен с болка и със смърт.
Но въпреки това е моят свят.
Свят на тъмнина.
Където светъл, слънчев лъч не съществува.
И твоят свят.
Светът на щастието.
Където бих могъл да бъда с теб.
Свят, където първото, което видя,
искам да си ти.
Но този свят има си цена.
Чувам твоя глас, ти викаш ме:
''Ела със мен! Отвори ''Вратите на Смъртта''! ''
Усещам острието, впито в моите гърди.
И ето те пред мен отново.
Мога да те видя, прегърна и целуна.
Вече няма болка, няма тъмнина.
Има само щастие и светлина.
Аз избрах да съм щастлив, дори с цената на смъртта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктор Добрев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...