Пътник без билет
ПЪТНИК БЕЗ БИЛЕТ
В полунощ прекосявам града
и данайските дарове мъкна.
По-висока не съм от пръстта.
Верен извод – макар и изтъркан.
И да бързам – не виждам къде.
От живота кой жив е излязъл?
Часовете ми скъдни краде
всеки миг, в който чувствам боязън.
Ще посрещна със тих благослов
всеки скитник, застанал на пътя –
уморен и жадуващ любов
и за изгрев, от зло непомътен.
За прегръдка разтварям крила –
а ще литна ли – казва ли някой?
Ако вярваш във мене – ела!
Нейде там в светлините ни чакат.
© Валентина Йотова All rights reserved. ✍️ No AI Used
